Опс…10 кг в повече!

В големите търговски обекти можеш да намериш всичко: магазини и ресторанти, бюра за застраховки и всевъзможни услуги ин ласт минет, ченч бюра, химическо чистете и детски център , атракции  за фенове на преживяванията с много адреналин, навсякъде е светло, лъскаво и може би затова пълно с хора. Хора, дошли да се  отдадат с кеф на някой своя страст било то към общуването, пазаруването, различната храна или да потънат в 3д дауби сараунт филмова реалност.

Аз обичам да ходя на кино.

Затова почти всяка седмица съм част от това бълбукащо множество от хора.

Веднъж след поредната завладяваща почти всички сетива кино прожекция още превзета от наблюдаваните емоции, на излизане от салона видях пред себе си странна машина – оказа се ,че  е един от онези мулти-екстра кантари, които срещу левче – измерват твоите килограми, височина, мускулна и телесна маса. Може би съм го виждала хиляди пъти, но сега реших да пусна левчето и да погледна в талона, кой


то тази мулти-екстра машина ми изплю.

Погледнах и опс..как така?

От как се помня, моите килограми са 72, за височина 172 – това са на границата на абееее нормални, за по-едър човек от женски пол. При преживените от мен три бременности килограмите ми варираха с 24 кг нагоре. Първият път като видях получилата се цифра се притесних, но след като по съвсем естествен начин без особени целенасочени действия се върнах към моите си 72 килограма..си казах, интелигентността на моето тяло знае, кое е добре за мен…

Спомняте ли си приказката за грозното пате. Това е приказката за моето детство, едно бързо растящо девойче, което е поне с една глава по високо от своите връстници. И така до 8-9 клас когато всички те започнаха да растат като гъби и аз се слях с множеството. Та от съвсем малка думата диета се опитва да влезе в живота ми , а аз категорично и обръщам гръб.

Аз мога да си налагам всякакви ограничения, да не ям месо с години или да изкарам цял месец само на бобови, но това не е защото съм на диета, а защото така ми се иска.

Под диета разбирам силово наложено отвън ограничение, защото нещо в мен не е както трябва.

Въобще не ми харесва тази концепция, затова и не спазвам диети.

Хапвам си нормално и съм в моите си 72 килограма. За някой може да са много или в повече, а за мен са си оптимални, до появата на талона от онази мулти екстра машина в ръцете ми. Погледнах изписаното и наистина осъзнах какво  пише на картончето. Въпреки, че излизах от киносалон картончето стана повод за секунди на бързи обороти да  си превъртях моя си филм от последните няколко години. Как след стреса от двете  породените раждания си се върнах в нормалната си форма и заковах на  72 и как незнайно кога нещо свързано с мен самата съм пропуснала и буквално проспала. Ако преди години въобще не съм си давала сметка сега поне имам информацията какво , как и кога трябва да се яде.

Знам и се опитвам да я приложа във всекидневният живот на моето семейство..

Как звучи само – Гръмко! Вдъхновяващо!, но уви кухо.

Картончето показваше, че през последните няколко години съм проспала 10 килограма и въобще не е случайно, че се задъхвам докато изкачвам стъпалата или, че пазаруването на дрехи по-скоро ме натъжава отколкото освежава.

Изключих вътрешния мърморко и отново погледнах какво наистина се случва – аз готвя в къщи и се старая храната да е балансирана и здравословна. Пия водорасли и добавки, които да допълнят елементите, които хранителните продукти, които използваме не могат да доставят.

Тогава защо се появиха 10 килограма в повече?

Защо ли?

Защото във времето съм си създала патерица, бърз външен превключвател, лесен източник на моментно задоволство – под формата на  храната, сладкото, лъскавото шумолящо блокче с примамлив ярък цвят, сладоледа с екзотичен вкус и хрупкава вафлена коричка, допълнителната набързо изядена хапка след като вече тялото ми е сито. Да, аз давам на тялото си всичко необходимо за да може то да функционира по-най добрия начин, но продължавам да давам и неща, които не са му необходими. Неща, които правя по навик започнал някога и  който дотолкова се е бил  сраснал с мен, че дори не виждам. Но ето, че талончето от мулти-екстра машината се появи в ръцете ми и ето,че аз го видях.

Дали разбрах посланието му?

Най-лесният начин е да обява, че поставям нова страница, приключвам със старите грешни практики и:

От днес вече съм нов човек

ДА!… но това не работи.

Патерицата е била до мен от съвсем малка, когато е компенсирала липсата на внимание или е била единствена форма на награда, когато е успокоявала или е създавала бърза порция емоция.

Навиците са коварно нещо не може от един миг да им кажеш сбогом, необходимо е много повече.

Необходими са внимание, дисциплина и любов, любов към мен самата.

Мога веднага да се хвана за първата диета от първото списание, което ми попадне, да се израдвам на получилия се резултат и след време да премина на следващата  диета от следващото списание и така не знаен брой пъти, но аз не искам това.

Аз искам и мога да заменя един навик с друг, който не ме спира, а работи за мен.

Допълнителните 10 килограма са се появили от бързите решения, които лъскавите опаковани храни дават. Появили са се и от бързото ядене накрак между другите две или три дейности, които извършвам.

Появили са се от несъзнателният отказ от най-основното човешко право да се храниш добре и да се радваш на живота.

Защо да продължавам да си го причинявам като може да е различно?

Ако съм качила килограмите защото бързам и не съзнавам какво точно ям? Защо да не забавя малко и не разширя познанията си за храната и не си подаря удоволствието аз да приготвям нещо вкусно, което дава вместо да взема енергия.

Когато имаш голямо семейство приготвянето на храна е  задължително ежедневно действие, което може да бъде истинско бреме ако го правиш по задължение. Но защо пък храненето и приготвянето на храна да не се превърне в по-осъзнато действие. Действие, което освен, че дава необходимите ресурси, обогатява всички и с различни вкусове и аромати. Действие, което  не блокира, а подкрепя живота…

Защото не става въпрос за едни 10 килограма повече и със тях си живея нормално, задъхвам се по стълбите, но и задъхана стигам където трябва. Натъжавам се при пазаруване, но пак намирам нещо с по голям размер, с което да изглеждам добре. Да, така е мога спокойно да си продължа както преди, но нали знаете, коя е основната пречка да изживеем живота си прекрасно. Основната пречка е, че го живеем добре.

А моя живот заслужава да бъде изживян прекрасно, да е изпълнен с енергия и радост.

Аз заслужавам прекрасен живот.

Няма да мине без излизане от комфорта и полагане на съзнателни усилия, няма да мине без научаването на още много нови неща.

Как това ще се отрази на килограмите ми…аз вече знам отговора, но нека оставим времето да поработи и ни създаде условия за любимите сравнения преди и след.

 

Вече разгледахте!

Харесва ли ви това, което правя?

Можете да ми го покажете, като ми купите кафе! Благодаря!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*